Самолетни билети и визи за цял свят
Posts tagged хотели
Франчайзинг
ное 3rd
Франчайзингът е обект на много научни изследвания в областта на хотелиерството и ресторантьорството, тъй като се използва много широко в тези дейности.
Според определението на Доналд Лундберг франчайзингът в хотелиерството е договорна форма на сътрудничество, при което една крупна хотелиерска верига предоставя правото на индивидуалния хотелиер-собственик да произвежда и продава под нейната марка стандартен хотелиерски продукт в рамките на определена територия.
Според Том Баум франчайзингът е форма на коопериране между компании – франчайзодател и франчайзополучател с предоставяне на правото на комерсиализация на хотелиерски услуги и/или продукт срещу определени форми на финансова компенсация. Франчайзинговият договор в хотелиерството включва минимум използването на общо име, лого, дизайн, преминава през ноу-хау по обслужване и търговска марка и достига до предоставяне на правила за водене на хотелиерския бизнес. Той смята, че в хотелиерството франчайзинговата система възниква в САЩ през 60те години на 20в. Според него франчайзингът е добър начин да навлезеш в бизнеса, но не и да го извършваш сам.
Основи на туризма
май 23rd
Изследването на съдържанието на понятийния апарат в областта на туризма се съпътства от редица затруднения, произтичащи от интензивното разклоняване и разширяване на научните области и направления, които имат отношение към тази материя.Безспорно е, че първостепенно значение има изясняването на понятието „туризъм”, което е било обект на дискусии на много научни форми през последните 35 години.
Етимологично терминът туризъм произлиза от френската дума „le tour”. Тя означава обиколка, отиване до някъде и връщане.Има основание да се приеме, че т.нар. Голямо пътешествие, зародило се около 1500 година по земите на Европа, създава първите предпоставки за формиране на това основно понятие.Значително по-касно -1830 година френският писател Стендал пръв употребява термина „туризъм” за обозначаване на всо по-масови пътувания.
В по-нови литературни източници откриваме различно датиране на началното използване на понятието туризъм. Х.М.Монтехано пише, че за първи път през 1980 г. в Оксфордския речникса изложени дефинициите за „турист” и „туризъм”. Турист това е човек който извършва пътешествие за удоволствие или за повишаване на културата, посещава други места за развлечение. Туризмът е теория и практика на пътешествията за удоволствие.
Планиране в сферата на туризма и хотелиерството
май 14th
Планирането в сферата на туризма и хотелиерството като особено значима функция на мениджмънта за взeмане на управленски решения в условия на криза. То се реализира на две нива: държава /икономика/ и фирми в туристическия бранш.
Основни изходни моменти за плановата дейност, служещи като основа за вземане на управленски решения на по-ниското ниво /фирма/ са националната стратегия за регионално развитие, за развитието на туризма и икономиката като цяло.
В НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 2005 – 2015 Г. Обн. ДВ. бр.42 от 17 Май 2005г. се очертават рамките, в които се осъществява териториалния аспект на планирането. В този смисъл се разглежда пространственото разположение на туристическите ресурси на страната, тяхното състояние, проблеми и се набелязват насоките за развитието им по отделните райони за планиране.
По основните данни за развитие на туризма, респ. по техния принос в националния туризъм, районите за планиране се разделят ясно на три групи:
- Североизточен и Югоизточен район – определящи за туристическото развитие с общо 70% от легловата база, 58% от реалния леглови капацитет и 73% от реализираните нощувки. Те са от решаващо значение за международния туризъм (85% от нощувките). Решаващ фактор за техния принос е морското крайбрежие. От друга страна, е характерно, че двата района концентрират в себе си почти всички области с най-ниска оценка на условията за туризъм.
- Югозападен и Южен централен район – важни за туристическото развитие на България, но със значително по-малка тежест. На тях се падат 25% от леглата, но с 34% от реалния леглови капацитет, 23% от реализираните нощувки и 12% от нощувките на чужденци. Това са районите, в които са най-високите планини в България и най-големите компактни планински масиви, както и районите с най-големите градски центрове. Характерно е, че в тях са концентрирани всички области, оценени като такива с най-благоприятни условия за развитие на туризма, с изключение на Бургас и Варна.
- Северен централен и Северозападен район – те са с минимален принос за туризма в България, като Северозападният район е практически с маргинално значение. По основни показатели двата района, взети заедно, са съпоставими или с по-ниски стойности от отделно взета развита туристическа община по Черноморието (Несебър, Варна, Балчик). Общо на двата района се падат 5% от леглата, 4,5% от нощувките, 0,9% от нощувките на чужденци. Значително е повишен делът им единствено във вътрешния туризъм (около 14% от нощувките и 18% от посетителите). Всички области в тези два района са оценени като такива със средноблагоприятни условия за развитие на туризма.