Мениджмънт, хотелиерство и туризъм

Мениджмънта в сферата на туризма и хотелиерството обхваща осъществяването на различи по съдържание въздействия на управляващата система /държава или ръководство на фирмите/ спрямо управляваната система / различните видове ресурси/. В този смисъл както при традиционния мениджмънт  с оглед постигане на набелязаните цели и реализиране на стратегиите в бизнеса се осъществяват различните управленски функции като планиране, организиране, стимулиране, маркетинг, контрол, мотивиране на персонала. Разбира се конкретното проявление на тези функции носи своя специфика, която е свързана със спецификата в самата туристическа и хотелиерска дейност. Основни обекти на управление са материално – техническата база и човешките ресурси.

Хотелите, спадащи и заемащи основна част от материално – техническата база на туризма са основата за съществуването и развитието на отрасъла. Често те се заместват с понятията „индустрия на гостоприемството” или „хотелиерство”. Според Наредба № 2 за категоризиране на туристически обекти „Хотел” е общодостъпно място за подслон с минимум 10 стаи търговска площ, което предлага основни и допълнителни услуги, свързани с пребиваването на гостите. Към туристическите услуги, които предоставя един хотелски комплекс, спадат: настаняване, хранене, спортни и развлекателни услуги, търговия, транспорт и други.

Хотелиерството създава връзката между туристическите ресурси и техните потребители (туристите). Без хотелиерството е невъзможно да се зараждат вътрешния и международен туризъм. Те от своя страна са фактор за развитие на хотелиерството, за по-пълното използване на наличната база за подслон и за реализиране на по-голям оборот и печалба от тази стопанска дейност.

Хотелиерството обхваща по-голяма част от туристическата суперструктура. Без материално-техническата база на хотелиерството не е възможно да се произведе основния туристически продукт. Нещо повече – хотелиерството предоставя своята материално-техническа база за нуждите на ресторантьорството, търговското обслужване, туристическите бюра и др. (хотелски сграден фонд). Големината, структурата (по платежоспособност) възраст, соц. състав и др., продължителността на пребиваване, ритъмът на посещение на туристическия поток зависят от капацитета, структурата, качеството, разположението и продължителността на експлоатационния период на хотелската база.

В теорията на хотелиерската практика много често се използва понятието “хотелиерски продукт”. Точното определение на съдържанието на това понятие има голямо значение за самата хотелиерска практика. Хотелиерския продукт може да се разглежда като събирателно понятие включващо следните туристически ресурси, без които до голяма степен не може да има туризъм и туристическо хотелиерство; заведения за пребиваване, подслоняване и хранене, без които също не може да има туризъм тоест те са необходими и при най-богати туристически ресурси;върху качеството на хотелиерския продукт оказва влияние освен качеството на туристическите ресурси също подпонятия, разглеждани в случая като несъбирателни така и качеството на хотелиерското обслужване.
Хотелиерския сектор е основен в международния туризъм. Туристическите потоци се влияят пряко от обема на този сектор, от начина, по който се адаптира към търсенето и от качеството на настаняването което предлага. Настаняването се свързва с три характеристики:

• Сезонност. Стопанската му дейност е сезонна, което предполага по-голяма гъвкавост на структурите;
• Планиране на човешките ресурси. Индустрията се базира на интензивното използване на човешкия труд, което още повече усложнява проблемите, причинени от сезонността. Това изисква внимателно планиране на съвременната заетост.
• Нетрайност. Настаняването като продукт не може да бъде складирано. Както и при транспорта, то не може да бъде консервирано за по-късна употреба. Неизползването му е скъпоструващо. Инфраструктурата, необходима за опериране в пиковия сезон обикновено не се използва пълноценно извън него.

Извода, който тук можем да направим е, че мениджмънта на туризма има своята спефицика, която се корени в същността на туризма и хотелиерството, които от своя страна са специфични сами по себе си. Това различие предполага преди всичко по-различен маркетинг като управленска функция, а при осъществяването на туристическия бизнес с най-важно значение е работата с човешките ресурси. Тя излиза на преден план като фактор за развитето на бранша като цяло.