Непосредствено след Освобождението Русия поема задължението да устрои и организира страната от гледна точка на териториалното й устройство, като за това е натоварен бившият кмет на Москва княз В. Н. Черкаски.

С утвърдената от главнокомандващия руската армия от 03.06.1877 г. „Инструкция за учреждението на първоначалното военно полицейско управление в заетите от войските земи“ се запазва турското административно деление на санджак (малка губерния), кааза, махия и община. Впоследствие тази инструкция се конкретизира като „Проект за гражданското управление на санджаците и окръзите“, утвърден на 07.07.1877 г.

След Берлинския договор, подписан на 13 юли 1878 г., европейската политическа карта се променя значително. Границите на Княжество България (63 хил. кв. км) са определени в чл. 2 на договора. Северната – върви по фарватера на Дунав от устието на Тимок до Силистра, откъдето завива на югоизток и достига Черно море на няколко километра южно от Мангалия, който остава в Румъния. Източната граница следва черноморското крайбрежие до нос Емине. Южната – върви по билото на Стара планина до Пирдоп, откъдето се спуска още по на юг, обхващайки територията на бившия Софийски санджак. На запад е спазена старата турско-сръбска граница с изключение на земите около Пирот и Враня, които преминават под сръбска юрисдикция. На територията на Княжество България остават 5 губернии (Софийска, Варненска, Русенска, Търновска и Видинска) и 33 окръга.

След приемането на Търновската конституция (16.04.1879 г.) територията на Княжеството е разделена на окръжия, околии и общини. Създадени са 21 окръжия с центрове: Видин, Лом-паланка, Ряхово (Оряхово), Берковица, Вратца (Враца), Плевен, Ловеч, Свищов, Севлиево, Търново (В.Търново), Русе, Разград, Ески Джумая (Търговище), Шумен, Провадия, Силистра, Варна, Трън, Кюстендил, София и Орхание (Ботевград). В състава на тези окръжия са включени 58 околии. Източна Румелия е разделена на 6 департамента: Татар Пазарджик (Пазарджик), Пловдив, Стара Загора, Хасково, Сливен и Бургаз (Бургас). Тези департаменти включват т. нар. „кантони“.

Налице е известно сходство между тези 27 административни единици (21 окръга в Княжество България и 6 департамента в Източна Румелия) и съществуващите по-късно до 1987 г. окръзи, както по брой и териториален обхват, така и по начина на категоризирането и типизирането на окръзите и околиите в три групи. Това съвпадение потвърждава наличието на исторически формиралите се опорни центрове на националната система от населени места.

На 10 май 1880 г. ІІ Обикновено народно събрание приема Закон за административното разделение на Княжество България, който е утвърден с Указ № 226  от 23 май 1880 г. на княз Александър Батенберг и е обнародван в ДВ, бр. 45 от 28 май с. г. Този закон е основан на чл. 3 от Търновската конституция. С него се премахват губерниите и всички техни учреждения се затварят. Закриват се и 10 от съществуващите дотогава 31 окръзи: Самоковския, Радомирския, Дупнишкия, Хаджиоглупазарджишкия – с административен център гр. Хаджиоглу Пазарджик (дн. гр. Добрич), Балчишкия, Османпазарския – с административен център гр. Осман пазар (дн. гр. Омуртаг), Еленския, Габровския, Никополския и Белоградчишкия. Останалите 21 окръзи се преименуват на окръжия. Окръжията се поделят на околии, като техният брой и обхват се определят от Министерския съвет. С решение на кабинета на министър-председателя Драган Цанков, утвърдено с Указ № 317 на княз Александър Батенберг от 26 юни 1880 г. (обн. в ДВ, бр. 55 от 5 юли с. г.), съществуващите в Княжество България 21 окръжия се разделят на 58 околии. С Указ № 265 на княз Александър Батенберг от 4 април 1881 г., обнародван в ДВ, бр. 23 от 16 април с. г., се закриват 9 околии, като през май, септември и октомври 1881 г. повечето от закритите околии се възстановяват. С Указ № 573 на княз Александър Батенберг от 28 юли 1882 г. (обнародван в ДВ, бр. 91 от 21 август с. г.), се утвърждава нов – втори поред след Освобождението, Закон за административното деление територията на Княжество България. В него окръжията са 14 на брой. Те от своя страна се подразделят на 56 околии, които имат население от 25 до 50 хиляди души приблизително. Както окръжията, така и околиите носят названието на своя административен център – град или село.

След Съединението на България (06.09.1885 год.) се извършва нова реформа. През 1886 г. съединена България има територия от 96 хил. кв. км и население, което наброява над 3 милиона души. В административно отношение тя се разделя на 23 окръжия и 84 околии. Обособени са 75 групи от общини и 7 независими общини.

Всички тези промени в териториалния обхват на окръжията са резултат на увеличаване зоната на влияние на съответните окръжни центрове, на засилващата се в тях концентрация на функции и дейности.

През 1901 г. се осъществява второто по значимост след Освобождението административно-териториално преустройство в страната, просъществувало 33 години (до 1934 г.). Броят на окръзите е сведен на 12. За окръжни центрове са определени: Видин, Враца, Плевен, Търново (В. Търново), Русе, Шумен, Варна, Кюстендил, София, Пловдив, Стара Загора и Бургас. Това административно-териториално устройство се запазва за един сравнително дълъг период, като частични промени в броя и обхвата на териториалните единици са предизвикани предимно от присъединяването или отделянето на територии от България поради военните събития, в които участва страната ни по това време и последствията от тях. По тази причина към края на 1920 г. окръзите вече са 15, околиите – 82, а общините – 2391.

Реформата през 1934 г. вместо съществуващите 12 окръга се създават 7 области, които са близки по редица характеристики с областите, съществували в периода 1987-1999 година. Техни центрове са: Вратца (Враца), Плевен, Шумен, София, Пловдив, Стара Загора и Бургас. При тази реформа основното ударение на местното управление се поставя на общините и кметствата, като се засилват техните функции на самоуправление. Прави впечатление и фактът, че още тогава за центрове на областите не се определят най-големите градове. Например, в пределите на Шуменска област са включени градове по-големи от Шумен – Русе и Варна. Техните традиционно заложени функционални и пространствени връзки с останалите населени места са причина по-късно те да образуват две самостоятелни области, поделяйки Шуменска област.

Периодът след 1944 г. се отличава със субективната намеса на тоталитарните държавни структури при анализа на възникналите обстоятелства и приемането на решения от компетентните експертни органи. Равнищата на административно-териториалните единици, установени след Освобождението, се запазват. Те са области, окръзи, околии и общини. Новото са наименованията на центрове на области, окръзи и околии, което произтича от динамиката на социално-икономическото развитие, отразило се и върху създаването и укрепването на нови градове и селища.

През 1944 г. областите се увеличават с още две – с центрове Русе и Горна Джумая (Благоевград). Две години по-късно, наред с областите, се създават 95 околии. Пет от тях са градски – София, Пловдив, Русе, Варна и Бургас.

През 1949 г. вместо деветте области се създават 14 окръга и 101 околии, които впоследствие нарастват на 116. Центрове на окръзите са градовете Бургас, Видин, Враца, Горна Джумая (Благоевград), Горна Оряховица, Плевен, Пловдив, София, Стара Загора, Сталин (Варна), Русе, Хасково, Шумен и Ямбол. София е на подчинение на централните органи на държавната власт. За пръв път за окръжни центрове са определени Горна Оряховица и Ямбол.

През 1959 г., след бързото обезлюдяване на българското село, поради нарастване на търсенето на работна ръка за индустрията, населението се концентрира в градовете. Настъпват и промени в административно-териториалното деление на страната – отпадат околиите, а броят на окръзите нараства на 30, от които три градски – София, Пловдив и Варна. Останалите са окръзи с центрове градовете Благоевград, Бургас, Варна, Видин, Враца, Габрово, Димитрово (Перник), Коларовград (Шумен), Кюстендил, Кърджали, Ловеч, Михайловград (Монтана), Пазарджик, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, София – Софийски окръг, Стара Загора, Толбухин (Добрич), Търговище, Търново (В. Търново), Хасково и Ямбол. Броят на общините достига 979, разделени на градски и селски. Те са формирани на принципа на групирането на съществуващите над 5300 населени места.

През 1964 г. с Указ 244 на Президиума на Народното събрание (обнародван и влязъл в сила едновременно със Закона за изменение на Закона за народните съвети, обн., ДВ, бр. 47 от 16.06.1964 г.) окръзите Пловдив-град и Варна-град са премахнати и до 1987 г. броят на окръзите се установява на 28. На тази основа в периода до 1987 г. може да се твърди, че се изграждат и укрепват такива градове-центрове като Смолян, Кърджали, Силистра, Разград, Сливен, Пазарджик, Толбухин, Търговище, Михайловград, Ловеч, Габрово, Кюстендил и Благоевград.

През 1979 г. в обхвата на съществуващите 28 окръга се извършва радикална административно-териториална реформа, засягаща второто равнище на териториално управление-общините. Настъпилите съществени промени в тяхното икономическо и социално развитие, урбанизация и индустриализация, колективизацията в селското стопанство и концентрацията в обслужващите сфери и дейности, премахването на землищните граници и мащабното изграждане на ІІІ-то и ІV-то класна пътна мрежа предопределят качествено нови териториални общности от селища, наречени „селищни системи“. Това са качествено нови обекти на териториалното управление, които през 1979 г. са административно обособени в 291 общини вместо съществуващите до тогава 1389, реално загубили своето значение за управлението на територията. През 1981 г. техният брой е установен на 300.

През 1987 г. се осъществява реформа, с която се премахват окръзите и на тяхно място се създават девет области с центрове градовете: Михайловград, Ловеч, Разград, Варна, Бургас, Хасково, Пловдив, София-град и Софийска област със седалище в гр. София. Извършва се и уедряване на общините до 249 без тези в гр. София (с общините в гр. София общият им брой достига 273). Усъвършенстван е Правилникът за самоуправление на териториалните общности, в които за основно звено на териториалното управление са изведени общините и техните изпълнително-разпоредителни органи – кметствата. На областите са предоставени само определени функции с надобщинско значение, в т.ч. контролни и координиращи.

През 1995 год. е приет Закона за административно-териториалното устройство на Република България (обн., ДВ, бр. 63 от 14.07.1995 год.), с който се уреждат създаването на административно-териториални и теритоториални единици в Република България и извършването на административно-териториални промени. Съгласно закона административно-териториални единици са областите и общините, съставни административно-териториални единици в общините са кметствата и районите, а териториални единици са населените места и селищните образувания.

През проведеното през 1997 год препрояване регистрирани са  5336 населени места от които 238 града, 5098 села и 639 махали и колиби, 5 гари, 4 промишлени селища, 2 минни селища, 2 манастира;

През 1999 г. се извършва промяна, която засяга областното ниво. Броят на областите става 28, като техните граници съответстват на тези на окръзите от 1964 година. Общините са 262, при което техните граници се променят според разпоредбите на действащото законодателство и волята на населението.

Съвместния живот е въпрос на въображение и мотивация, подобно на нея е и потребността от общуване , което принуждава членовете на една група обособена в определено населено място да общува с друга такава от друго място.

Както казва проф. Конакчиев в първата част на “Основи на …” ползвайки  системния подход “ анализирането на характерните възможности, които отделното  населено няма: положителна емкост, безконфликно протичане на концентрацията на производство, ефективно изгражсдане……….”Това предполага сложна и многообразна проблематика

За разлика от селата , градовете  функционално имат повече проблеми. Така, че трябва да се прави уточнение, как се разглежда мрежата и елементите и. Тенденцията към механично нарастване на градското население за сметка на селското е световна проблем, който има своето научно обяснение, 40% от населението на света живее в градовете.

Селищната мрежа е пространствена форма на организация на обществен живот. Елементи на тази мрежа са населените места в съответния регион и съответните връзки един към друг под формата на потоци. Тя е качествено различен обект за изследване в сравнение с отделното населено място. Проблематиката на развитието на й е сложна и многообразна, но достатъчно добре изучена в теоретично отношение.

Сред основните проблеми са: функциите на населените места, видовете населени места и тяхната йерархия, динамиката на развитието им, а също така и спецификата на някои вътрешноградски структури.

а) Собствени функции на градовете – Въпросът за функциите на населените места е по-комплициран за градовете, тъй като разнообразието при селата е много по-ограничено. Едно от общоприетите определения за град е, че това е населено място, в структурата на икономиката, на което доминират неселскостопански дейности. Обикновено функциите на града се делят на градообразуващи и градообслужващи. За регионалната икономика е подходящо и делението на собствени и на районообразуващи функции.

б) Районообразуващи функции на градовете – Определянето на ролята и мястото на града в района е основна задача на регионалната икономика. Тази задача има две взаимосвързани страни – от една страна, да се разкрият функциите, които градът изпълнява спрямо заобикалящата го територия, от друга страна, да се определи оптималният териториален обхват на зоната на влияние на града.

в) Видове населели места и тяхната йерархия – Известни са твърде много различни класификации на населените места. Разнообразието на класификациите е предопределено от многообразието на възможните цели на изследването, респ. от целите за реализация на практическата политика. Поради обективно йерархичната структура на селищната мрежа, всяка класификация в явен или неявен вид съдържа степенуване на населените места.

г) Динамика на градовете – Градовете и въобще населените места са в непрекъсната динамика – изменят се както техните количествени параметри, така и качествените им характеристики. Непрекъснато се променят и връзките между отделните населени места в селищната мрежа, както и степента на ефективно усвояване на селищната територия, и степента на свързаност на населените места.

Аналогично на концепцията за жизнен цикъл на районите и при динамиката на градовете може да се изследва проблема за цикличността на развитието им. Този въпрос е по-слабо изучен и засега в теорията няма достатъчно широко възприети становища.

Развитието на градовете може да се обособи в период и цикъл, който минава през няколко основни фази на развитие:

▪    възникване:

▪    екстензивно нарастване:

▪    зрялост, характерна с вътрешно структурни промени:

▪    равновесие, съчетаващо богатство и бедност, духовен живот н престъпност, луксозни квартали и гета и т.н.:

▪    депресия, криза.

д) Някои вътрешноградски проблеми:

Вътрешноградските проблеми са множество и практически неизброими.

Ако се ползва системният подход,  за да се опише проблемът, той позволява да бъдат изведени типичните, характерни за повечето градове проблеми. Сред тях са проблемите на гетата, на градския транспорт, опазването на околната среда и някои други. Вероятно най-силно действащият фактор за появата на гетата е дискриминацията, главно на етническа основа: жителите на гетата нямат равностоен с другото население достъп до образование. оттам – нямат достъп до редица престижни и високодоходни професии, заплатите им са по-ниски, а безработицата – по-голяма.

Рекламно съобщение:  Голяма част от фирмите за уеб дизайн услуги в София предлагат стандартни уеб дизайн решения и изработка на сайтове, но малка част от тях влияят истински на регионалната местна икономика в България. Много фирми за web услуги могат да изработят добър сайт за вас, но успеха на вашия бизнес зависи от добрия бизнес подход за Интернет. За това студио Уеб Дизайн НТ предлага на българския пазар комплексни решения чрез модерен уеб дизайн и интерактивни подходи, които носят приятно чуство на Интернет потребителите във вашия уеб сайт. Правилните бизнес насоки и начини на реализация на маркетинг стратегиите, са успеха за всеки уеб сайт.