Франчайзингът е обект на много научни изследвания в областта на хотелиерството и ресторантьорството, тъй като се използва много широко в тези дейности.
Според определението на Доналд Лундберг франчайзингът в хотелиерството е договорна форма на сътрудничество, при което една крупна хотелиерска верига предоставя правото на индивидуалния хотелиер-собственик да произвежда и продава под нейната марка стандартен хотелиерски продукт в рамките на определена територия.
Според Том Баум франчайзингът е форма на коопериране между компании – франчайзодател и франчайзополучател с предоставяне на правото на комерсиализация на хотелиерски услуги и/или продукт срещу определени форми на финансова компенсация. Франчайзинговият договор в хотелиерството включва минимум използването на общо име, лого, дизайн, преминава през ноу-хау по обслужване и търговска марка и достига до предоставяне на правила за водене на хотелиерския бизнес. Той смята, че в хотелиерството франчайзинговата система възниква в САЩ през 60те години на 20в. Според него франчайзингът е добър начин да навлезеш в бизнеса, но не и да го извършваш сам.

Според Баум особеностите на франчайзинга в хотелиерството са:
-в хотелиерството преобладава конверсионния франчайзинг;
-в хотелиерството е възможно да се създават брандове, а това дава възможност да се отдава на франчайзинг хотелиерски продукт;
-франчайзодателят трябва да е престижна хотелиерска верига с добър корпоративен имидж;
-един договор се сключва за срок от 20-30 години с фиксирана годишна сума, която да се заплаща;
-функционирането на франчайзинговата система се базира на спазването на изискванията и от двете страни, в противен случай това води до причини за прекратяване на договора;
-в някои случаи конверсионният франчайзинг в хотелиерството не е възможен и франчайзодателят задължава франчайзополучателя да изгради нова сграда;
-фанчайзодателят трябва да е финансово стабилен;
-идеалният франчайзодател има богат опит, традиции, качествен продукт и чудесна финансова репутация;
-Баум посочва, че при международния хотелиерски франчайзинг много разпространена форма е мастър франчайзинга;
-една от първите хотелиерски вериги, която въвежда франчайзинговите договори е Holiday Inn. Тя е пионер в изграждането на мотели. Стратегията на мотелите на Holiday Inn била брзото нарастване на броя на обектите;
-според Баум не е лесно да се създаде франчайзингова система в хотелиерството. Основният проблем се крие в самата характеристика на хотелиерския продукт, който е невъзможно да бъде изцяло стандартизиран.
В последните 15г. франчайзинговата система в хотелиерството и ресторантьорството се развива с особено големи темпове и ясно се откроява тенденцията независимите собственици да търсят присъединяване към известна хотелиерска или ресторантьорска верига, а и големите вериги се стремят да интернационализират хотелиерския и ресторантьорския бизнес чрез вертикална и хоризонтална интеграция.
Бързото развитие на хотелиерския бизнес и успеха на международните вреиги е свързан с познаване особеностите на местния пазар. Затова прехвърляне на модел от една страна в друга не е гаранция за успех. Франчайзингът е начин да се прехвърли печелившият модел в чуждите територии. Трябва да се има предвид, че не винаги една хотелиерска верига иска да пренасити първо националния пазар, за да прехвърли границите му.
Повечето хотелиерски вериги въведжат стратегията на множественост на търговската марка с цел да съчетаят особеностите на географската територия със специфичен хотелиерски продукт, което се постига чрез франчайзинговия модел.
За да се развива хотелиерството и ресторантьорството първо трябва да се оценят потенциалните рискове и потенциалната възвръщаемост. При навлизане на нови пазари е важно оценяване нивото на конкуренцията. Проучване на възможностите за развитие на хотелиерските вериги. Има 4 основни направлвния за проучване:
1)анализ на общата бизнес среда – включва изследване на страната в политически, социални и икономически аспекти.
2)анализ на пазарния потенциал, търсене, пазарни фактори, бъдещи възможности, прогнозиране на приходи, конкурентноспособност на туристическия бизнес, форми на туризма.
3)прогнозиране на продажбите (SWOT)
4)бъдеща доходност на бизнеса спрямо предприетите рискове.
В резултат на тези проучвания се взима решение дали да се навлезе на съответния пазар и с каква стратегия.
Според Tim Knowles франчайзинговата стратегия е начин лесно да се разшири пазара като се постигне целеви потенциал. Франчайзинга според него включва няколко аспекта на фирмена стратегия: финанси, отношения между франчайзодател и получател, маркетингова стратегия, политика към потребителите, брандинг. Той посочва, че най-разпространените форми на франчайзинга са бизнес-формат и конверсионен франчайзинг.
Понеже в хотелиерството първоначалните инвестиции са много високи се наблюдава т.нар. инвестиционен франчайзинг. Това е франчайзинг, при който се влагат инвестиции и от двете страни.
При франчайзинга в хотелиерството и ресторантьорството един от основните фактори за успех е създаването на франчайзингова мрежа от обекти. Всеки нов обект представя корпоративната марка и създава възможности за включване на нови обекти.
Според Стивън Ръшмор има 6 насоки, които трябва да знае всеки франчайзополучател преди да се присъедини към франчайзинговата система:
1)франчайзополучателите трябва да се запознаят с имиджа на търговската марка, да получат информация за ценността на марката, с какъв вид продукт, качество се свързва.
2)франчайзополучателите да се запознаят с характеристиките на туристопотока, който отсяда в обектите на съответната марка.
3)предварително да определят общата цена за присъединяване към франчайзинговата система.
4)да получат информация за финансовото състояние на франчайзодателя.
5)да преценят конкурентните предимства на съответната марка.
6)да проучат прогнозите за бъдещето на франчайзодателя – франчайзополучателя да е сигурен, че франчайзодателя ще поддържа бранд имиджа в периода, в който ще действа договора. Каква ще е бъдещата стратегия на франчайзодателя – дали ще придобива още обекти.
Когато някоя от насоките не е проучена има опасност от несъвпадение на интересите. Затова е важно и за двете страни да познават особеностите на отношенията между франчайзодател и получател, възможните проблеми и решенията им.
Сподер Доналд Лундберг пред франчайзодателя има два основни проблема – да поддържа качеството и стандарта на франчайзинговия продукт и да се погрижи възможно най-малко негови обекти да фалират. Тези проблеми могат да прерастнат в причини за неуспех на франчайзинга в хотелиерството – като неопитност на франчайзополучателя; наличие на твърде много еднакви франчайзингови обекти върху дадена територия; недостатъчно инвестиран капитал и от двете страни; прекомерно високи цени; успешни нови конкуренти.
Франчайзодателят в хотелиерството и ресторантьорството при многостепенния (мастър) франчайзинг е изправен пред проблема да води политика да разширяване в отдалечени територии. За това те прилагат два подхода на контрол – икономико-правен (точно опоменаване на мониторинг механизмите) и подход, имащ за цел да контролира взаимоотношенията на партньорство между страните.
Според специалисти от Accor франчайзингът е преди всичко знак на доверие (партньорство). Затова франчайзодателят преценява в перспектива взаимоотношенията си с всеки един франчайзополучател. Основен източник на конфликти е сблъсъкът им в стремежа за по-висока рентабилност. За франчайзодателя тази рентабилност зависи от елемента на разпространение на франчайзинговите обекти. Докато за получателя успехът зависи от заетостта и цената на хотелската стая.
Въпреки различните си цели безспорно двете страни се нуждаят един от друг, за да оцелеят на пазара. За целта се използват услугите на сециални екипи, които се занимават се взаимоотношенията между двете страни.
Спорен въпрос между двете страни е политиката по прекратяване на договорните отношения. Франчайзополучател, който реши да напусне системата предварително, е задължен по договор да плати настоящата стойност на предполагаемите бъдещи такси до края на договора. За един хотел, предоставящ пълна гама от услуги, тази сума може да достигне милиони. Затова се прилагат по-умерени клаузи като – определяне на сумата за пропуснати ползи в по-малък размер; разрешаване на франчайзополучателя да напусне системата ако резултатите от дейността му са под минимално допустимите; въвеждане на допълнителни клаузи, чрез които и двете страни имат възможност да прекратят договора без проблеми.
Друг проблем при франчайзинговата система е наличието на т.нар. франчайзингови имамници, т.е. предприемачи, търсещи максимална изгода, чрез измами. Такива най-често има при инвестиционния франчайзинг, когато франчайзодателите предоставят заблуждаваща информация за възвръщаемостта. Други сключват споразумения, които не отговарят на франчайзинговия кодекс.
Цените при франчайзинговата система в хотелиерството и ресторантьорството биват:
-първоначална такса за присъединяване – обхваша определена сума, коята зависи от капацитета на обекта. Тази такса покрива разходите по кандидатсването в системата, по оценяване на мястото, по разработване на бизнес-плана, разходите за контрол по време на строежа или преоборудването… Сумата варира и по отношение на категорията и бранда.
-royalty – годишни суми, които са % от приходните показатели. Осреднено те варират от 3-5% до 13% годишно от оборота или 1-1,5% от нетните приходи. Включва такса за марката, такса за резервационната система, разходи за маркетинг и реклама, разходи за програми за редовни клиенти и др разходи и такси свързани с услуги по обучение и квалификация, панаири и борси, управленски софтуер. При заведенията за хранене сумата е по-малка. Първоначалната такса зависи от бранда, а годишната е за имидж, обучение на персонал, маркетинг, реклама.
Сумите, които се заплащат водят до конфликти между двете страни – франчайзодателя постепенно повишава сумите, а франчайзополучателите протестират срещу това и считат, че са високи и не отговарят на имиджа. А често има франчайзополучатели, които са некоректни платци, скриват информация за оборота.
В областта на ресторантьорския франчайзинг най-разпространен е комбинативния франчайзинг. Основател е McDonald’s, който сключва договор с Pizza Hut да позват обща търговска площ. Предимствата са спестяване от наем и експлоатационните разходи и комбиниране на продуктите, привличане на различни пазарни сегменти, обща реклама, промоции. Проблеми, които могат да възникнат са свързани със сблъсък на интересите, или някой да напусне общия обект. Тази форма на комбинативен франчайзинг се среща и при хотелиерството – при комплексните обекти, където се съчетават хотелиерски и ресторантьорски брандове. Този модел се нарича симбиозен.

Реклама: Студио за уеб дизайн услуги, графичен дизайн и SEO оптимизация на сайтове за търсачки Уеб Ейдж, предлага професионален уеб дизайн на сайтове с програмиране на високо ниво и изящни дизайнерски решения.