Хърватско заема крайните северни и западни части на Балканския полуостров с 900 км. излаз на Адриатическо море. Притежава и 1000 острова, с които бреговата линия е над 2000 км. Северната и част е транзитна между Франция, Испания и Източна Европа и между Централна Европа, Адриятика и Истанбул. На север граничи с Унгария, на изток-със Сърбия по р. Дунав. На юг и югозапад е съсед Босна и Херциговина. Климатът във вътрешността на Хърватия е умерено-континентален, в планинската част на Хърватия – предпланински и планински, по адриатическото крайбрежие – средиземноморски (с малко по-студени зими и по-топли лета). Със средно 2 600 часа слънчево греене годишно, адриатическото крайбрежие е едно от най-слънчевите по Средиземноморието, а температурата на морската вода през лятото е от 25ºC до 27ºC. Хърватска е страна с традиции в областта на морския туризъм.

Европейската асоциация на туроператорите състави списък на най-популярните сред туристите страни на Стария континент. Анкетата е проведена сред туроператорите, чийто обем на работа се изчислява в милиони туристи. За най-интересната страна, пътуването в която доставя най-голямо удоволствие победи Хърватия. За нея са гласували 23 % от анкетираните туроператори. На второ място е Чехия – 15 %, а на трето Исландия с 13 %. Изпълнителният . Хърватия оглавява списъка на най-популярните страни, защото тя стана истинска европейска страна, без да приеме обаче недостатъците от членството в ЕС.


В Хърватия не действа европейският ДДС, затова в сравнение с най-близките й конкуренти Италия и Гърция, където туристическата инфраструктура е развита по-добре, в Хърватия цените са с 19 % по-ниски. Хърватия е на първо място и в класацията за най-доброто съотношение между цена и качество (19 % от анкетираните

По данни на Националния туристически борд на Хърватия през юли 2006 адриатическото крайбрежие на хърватия е посетено от 2,5 млн туристи (с 2% повече, отколкото през същия месец на 2005 г.), които са регистрирали 16 175 нощувки ( 3% ръст в сравнение с юли 2005). Броят на местните туристи е около 10 пъти по-малък, отколкото на чуждестранните – 2 млн 253 хиляди, а ръстът им е съответно 7% и 1%. Чуждите туристи са регистрирали 14.4 млн нощувки или с 3% повече от2005, а местните -    1.8 млн нощувки.  Най-много чуждестранни туристи са пристигнали от съседните страни. На първо място е Словения, следвана от Германия, Чехия, Австрия и Италия. Броят на туристите, посетили през юли Истрия, е намалял с 4% в сравнение с юли 2005 г., докато посетителите на Далмация са се увеличили с 6% . От началото на 2006 Адриатическото крайбрежие е посетено от 5,1 млн гости, което е с 3% повече, отколкото през първите седем месеца на предходната година.  Бившата югославска република с 4,4-милионно население е посрещнала от януари до септември 2006 година 9,1 милиона туристи. Това е повишение с 3% в сравнение със същия период на предишната година. През същия период броят на нощувките е бил 51,7 млн., което е с 3% повече в сравнение с 2005 година. Времето, когато броят на туристите се удвояваше от година на година, е минало, защото базите вече са запълнени. Сега Хърватско навлиза в нов цикъл, при който ръстът е по-бавен по отношение на процентите, но при който инвестициите са подобрили качеството на предлагането и са повишили приходите,което е и целта. .
Туристическият сектор създава около една четвърт от хърватския БВП, който достигна 30 милиарда евро през 2005 година. Правителството възнамерява да приеме единадесет милиона туристи през 2010 година и разчита на нарастване на приходите, които трябва да представляват 29% от БВП.
Хърватия се отдалечава окончателно от имиджа си на дестинация за евтина ваканция, на страна, която предлага само слънце и море, за да се превърне в качествена туристическа дестинация, която предлага висок комфорт и многобройни туристически атракции.
От януари до края на септември 2006 туристическият бизнес в Хърватия е посрещнал над 8,5 млн. туристи. Чужденци са били 7,3 млн. от общо 8,5 млн., като най-многобройни са немските туристи (17, 8 %), Италия (14, 3 %), Словения (10, 5 %), Австрия (9, 1%), Чехия, (6, 9%) , следвана от френските туристи(5, 8%), Унгария (4, 7%), Полша (3, 2%), Холандия (2,8 п%), Словакия (2,5%), и от други страни (22,4%).
В сравнение със същия период на миналата година притокът на туристи към Хърватия се е увеличил с 2%. Хърватските туроператори обаче са недоволни от този прираст, тъй като очакванията им били за петпроцентно увеличение на туристите. Въпреки това, хърватските домакини хранят умерен оптимизъм за следващия курортен сезон.
В Хърватия най-много пари харчат туристите от Германия, Италия, Русия, Великобритания и Франция.  Анкетата е проведена в 200 ресторанта, барове и малки магазини. Установено е че потребителските навици на хърватите заприличват на европейските, т.е. чуждестранните и хърватските туристи в еднаква степен използват кредитникарти.
Най-доволни от броя на туристите тази година са бизнесмените от Сплит и околностите, Загреб, Истрия и Кварнер, докато най-недоволни са тези в Осиек.
От 2002г. Хърватия постигна рекорди, но 2007  година надхвърли всички прогнози.
Според последните пресмятания на правителството туристическият сектор трябва да донесе през 2007 година 7 милиарда евро, тоест с 11 на сто повече от миналата година. През 2006 година приходите от туризма бяха 19 на сто от Брутния вътрешен продукт. Същевременно правителството заложи повишение на приходите от туризма с от 3 до 5 на сто през 2008 година и се надява, че приходите ще достигнат 11 милиарда евро през 2011година.

1. ПРИСТИГАНИЯ НА ТУРИСТИ И РЕАЛИЗИРАНИ НОЩУВКИ ОТ ЯНУАРИ ДО СЕПТЕМВРИ, 2007

Пристигания Нощувки
I. – IX. 2006. I. – IX. 2007. Индикация        I. – IX. 2007.
I. – IX. 2006.		 I. – IX. 2006. I. – IX. 2007. I. – IX. 2007.
I. – IX. 2006.
Общо 9 568 685 10 291 704 108 50 728 529 53 633 391 106
Местни туристи 1 403 268 1 527 068 109 5 286 544 5 693 525 108
Чуждестранни     туристи 8 165 417 8 764 636 107 45 441 985 47 939 866 105

Данните са за периода от януари до септември 2007. Таблицата показва ньншд броя на местните туристи, така и пристигания на чуждестранните, и броя реализирани от тях нощувки.

2.ПРИСТИГАНИЯ НА ЧУЖДЕСТРАННИ ТУРИСТИ И РЕАЛИЗИРАНИ НОЩУВКИ, ПО НАЦИОНАЛНОСТ, ЯНУАРИ-СЕПТЕМВРИ 2007

Пристигания Нощувки          ׀
I. – IX. 2006. I. – IX. 2007. Индикация      I. – IX. 2007.
I. – IX. 2006.		 I. – IX. 2006. I. – IX. 2007. Индикация I. – IX. 2007.
I. – IX. 2006.
Общо 8 165 417 8 764 636 107 45 441 985 47 939 866 105
Австрия 734 910 781 659 106 3 906 929 4 074 713 104
Белгия 88 303 95 251 108 458 087 494 862 108
Беларус 2 938 3 622 123 17 221 19 159 111
Босна и Херциговина 171 182 202 332 118 900 796 1 087 265 121
България 17 320 20 307 117 49 810 42 232 85
Кипър - 2 699 - - 10 770 -
Монтенегро - 6 200 - - 25 133 -
Чехия 586 222 662 057 113 3 898 331 4 374 279 112
Дания 76 907 74 788 97 566 880 552 491 97
Естония 9 183 11 444 125 29 208 34 554 118
Финлсндия 17 127 24 570 143 65 975 104 102 158
Франция 479 840 444 000 93 1 631 721 1 567 667 96
Гърция 5 898 8 641 147 15 468 23 337 151
Ирландия 35 452 38 924 110 181 563 181 089 100
Исландия 3 948 3 168 80 28 442 20 677 73
Италия 1 173 847 1 179 742 101 5 341 315 5 303 989 99
Латвия 9 283 14 925 161 24 901 43 891 176
Литва 21 260 30 626 144 72 488 103 856 143
Люксембург 2 824 3 594 127 13 123 15 607 119
Унгария 392 300 368 495 94 2 167 712 1 949 844 90
Македония 17 674 20 482 116 77 402 101 421 131
Малта - 1 128 - - 5 229 -
Холандия 232 648 256 621 110 1 900 340 2 000 515 105
Норвегия 64 588 70 090 109 348 937 373 375 107
Германия 1 455 072 1 463 199 101 10 532 457 10 424 168 99
Полша 269 905 315 563 117 1 592 705 1 814 291 114
Португалия 24 991 28 447 114 48 876 59 261 121
Румъния 31 493 44 722 142 141 646 208 381 147
Русия 105 271 152 333 145 924 502 1 270 818 137
Словакия 215 120 277 571 129 1 421 787 1 824 640 128
Словения 878 389 972 145 111 5 161 969 5 588 715 108
Сърбия - 64 376 - - 288 860 -
Испания 106 495 145 901 137 213 048 288 199 135
Швеция 126 156 123 506 98 703 183 651 039 93
Швейцария 115 535 121 295 105 494 393 520 720 105
Турция 9 083 11 905 131 23 768 42 657 179
Велокобтитания 240 674 245 413 102 1 235 544 1 177 965 95
Украйна 17 694 28 098 159 126 910 199 479 157
Др. Европейски страни 71 695 17 741 - 267 282 55 012 -
Южна Африка - 6 557 - - 14 663 -
Др. Африкански страни - 4 773 - - 20 192 -
Канада 25 657 31 942 124 72 977 92 815 127
САЩ 128 791 151 217 117 324 454 384 007 118
Др. Северноамерикански страни - 2 234 - - 6 630 -
Brazil - 5 257 - - 14 568 -
Др. Южно,- и централноамерикански страни - 13 905 - - 37 477 -
Израел 38 182 38 224 100 89 115 85 017 95
Япония 46 974 61 857 132 73 352 98 298 134
Китай - 5 436 - - 13 195 -
Корея - 11 776 - - 16 193 -
Др. Азиатски страни - 14 475 - - 43 139 -
Австралия 52 796 63 450 120 128 502 151 338 118
Нова Зеландия 9 611 12 377 129 22 516 29 544 131
Др. - 3 576 - - 8 528 -
Др. 52 179 - - 146 350 - -

От таблица 2 се вижда, че най-гплям брой посещения бележи Германия( 1 463 199 )  за периода януари-септември 2007, което е  с  8 127  повече в сравнение със същия период на 2006г. Най-малък е броят  посещенията от Люксембург ( 3594) ,което е със 770 повече от предходната година.

3.ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТУРИСТИЧЕСКИТЕ ПЪТУВАНИЯ

Индивидуално Организирано
Пристигания Нощувки Пристигания Нощувки
IX. 2006. IX. 2007. Индекс

IX. 2007.
IX. 2006.

 IX. 2006. IX. 2007. Индекс

IX. 2007.
IX. 2006.

 IX. 2006. IX. 2007. Индекс

IX. 2007.
IX. 2006.

 IX. 2006. IX. 2007. Индекс

IX. 2007.
IX. 2006.
Общо 713 426 730 159 102 3 095 638 3 138 233 101 540 944 553 777 102 2 981 006 3 007 581 101
Местни туристи 105 070 98 574 94 272 667 272 017 100 56 399 55 513 98 180 351 187 228 104
Чуждестранни туристи 608 356 631 585 104 2 822 971 2 866 216 102 484 545 498 264 103 2 800 655 2 820 353 101

Местните експерти обясняват тези резултати и прогнози с „превъзходната географска позиция“  на страната и с „близостта й до туристическите пазари.”

През първите девет месеца на 2007 година бившата югославска република посрещна 9,2 милиона туристи, главно на Адриатическото си крайбрежие,  което е с 6 на сто повече в сравнеие със същия период на миналата година. Броят на нощувките достигна 53,4 милиона, което е с пет на сто повече от нощувките през 2006 година. През последните няколко години броят на чуждестранните туристи  е над 10 милиона, което  надхвърля двойно броя на населението на страната, което е 4,4 милиона. Обратно, капацитетът за прием във вътрешността на страната, остава все още малко използван, въпреки усилията да бъдат привлечени клинети и ангажиментите на правителството в тази посока.
Цената на организираните пътувания, които са 36 на сто от туристическите посещения и 50 на сто от нощувките в хотелите, се увеличиха с между 25 и 30 на сто за две години. През юли и особено през август, много хотели продадоха до
70 на сто от леглата си на промоционални цени, което потвърждава, че цените им са високи. Загрижено да заеме позиция на един силно конкурентен пазар, хърватското правителство  използва испанска маркетингова компания, за да подготви кампанията си за периода 2008-2012 година. Реализираните приходи от дейноста на хотели и ресторанти през четвъртото тримесечие на 2007 се е увеличило с 16,6 процента в сравнение със същия период на 2006г. Към същия период цените в хотели и ресторанти са се повишили с 2,3 процента.

4.БИЗНЕС ОБЕКТИ, ХОРА В ПЛАТЕНА ЗАЕТОСТ , МЕСТА И ОБОРОТ
ПЪРВО ТРИМЕСЕЧИЕ НА 2007г.

БИЗНЕС ОБЕКТИ Хората в платена заетост Места Оборот, хил.куни
Предприятия / търговски компании Търговски     обекти I – III. 2007. индикиран
I. – III. 2007.
I. – III. 2006.
Общо 1 629 11 746 63 892 743 005 1 853 334 116,6
Хотели и ресторанти 1 623 11 746 63 537 740 083 1 840 648 116,7
55.1          Хотели 314 - 18 192 162 855 484 638 114,8
55.2          Къмпинги и др. 94 - 842 7 247 22 475 128,8
55.3         Ресторанти 365 2 593 14 155 163 552 473 197 126,9
55.4          Барове 788 8 616 26 515 375 437 748 770 115,
55.5         Бюфет 62 - 2 117 14 333 62 520 74,3
Други (55.1, 55.2, 55.5)2) - 537 1 716 16 659 49 048 145,4
Балнеолечебни и здравни институции 6 - 355 2 922 12 686 96,4

5. БИЗНЕС ОБЕКТИ, ХОРА В ПЛАТЕНА ЗАЕТОСТ , МЕСТА И ОБОРОТ
ВТОРО ТРИМЕСЕЧИЕ НА 2007г.

БИЗНЕС ОБЕКТИ Хората в платена заетост Места Оборот, хил.куни
Предприятия / търговски компании Търговски     обекти IV. – VI .2007. индикиран
IV. – VI. 2007.
IV. – VI. 2006....		 I. – VI. 2007. Indices
I. – VI. 2007.
I. – VI. 2006.
Общо 2 000 13 904 89 994 1 034 586 4 174 483 113,9 6 027 819 114,7
Хотели и ресторанти 1 994 13 904 89 512 1 031 664 4 159 097 113,9 5 999 747 114,8
55.1          Хотели 431 - 32 096 279 519 2 182 050 110,9 2 666 688 111,5
55.2          Къмпинги и др. 228 - 2 303 18 713 130 174 108,0 152 649 110,6
55.3         Ресторанти 444 3 469 18 953 234 237 710 883 123,7 1 184 083 125,0
55.4          Барове 830 9 648 31 471 459 066 989 500 117,8 1 738 269 117,0
55.5         Бюфет 61 - 2 162 14 420 72 308 73,7 134 828 163,1
Други (55.1, 55.2, 55.5)2) - 787 2 527 25 709 74 182 151,6 123 230 422,7
Балнеолечебни и здравни институции (85.11) 6 - 482 2 922 15 386 96,2 28 072 96,3

6. БИЗНЕС ОБЕКТИ, ХОРА В ПЛАТЕНА ЗАЕТОСТ , МЕСТА  И ОБОРОТ, ПЪРВО ТРИМЕСЕЧИЕ НА 2007г

Обекти Хората в платена

заетост

Места Оборот,хил.куни
I – III. 2007. индикация
I. – III. 2007.
I. – III. 2006.
Общо 14 126 63 892 743 005 1 853 334 116,6
Хотели, Вили 414 12 422 125 580 457 679 119,0
Туристически курорти 14 458 8 924 4 467 45,5
Туристически апартаменти 16 102 685 1 541 181,9
Квартири 75 419 5 667 12 141 107,5
Кищи за гости 4 83 980 2 093 86,8
Мотели 4 21 360 189 4,3
Къмпинги 30 301 2 729 7 488 385,2
Спа-хотели 8 340 1 874 11 515 183,0
гостилници 191 707 13 002 22 588 53,7
Ресторанти 1 332 8 584 115 860 294 071 137,4
Пицарии 380 1 827 18 443 53 139 87,3
Бисра 569 2 108 27 152 59 352 80,4
Сладкарници 171 505 5 537 12 395 105,5
Fast food 569 1 853 8 051 85 200 157,5
Кафенета 7 428 18 159 269 324 503 470 121,7
Бирарии 54 283 3 388 8 999 106,2
Бюфети 904 1 913 28 606 47 264 92,5
Лавки 189 1 889 17 199 63 326 83,7
Други 1 390 4 929 67 262 126 132 120,4

7. БИЗНЕС ОБЕКТИ, ХОРА В ПЛАТЕНА ЗАЕТОСТ , МЕСТА  И ОБОРОТ, ПО ВИДОВЕ ЗАВЕДЕНИЯ, ВТОРО ТРИМЕСЕЧИЕ НА 2007г

Обекти Хората в платена

заетост

Места Оборот,хил.куни
IV. – VI. 2007. индикация
IV. – VI. 2007.
IV. – VI. 2006.		 I. – VI. 2007. I. – VI. 2007.
I. – VI. 2006
Общо 16 993 89 994 1 034 586 4 174 483 113,9 6 027 819 114,7
Хотели, Вили 542 20 596 197 570 1 664 312 111,2 2 121 990 112,8
Туристически курорти 61 3 410 43 265 206 040 101,1 210 507 98,5
Туристически апартаменти 49 457 2 255 40 803 153,9 42 344 154,7
Квартири 120 735 8 220 24 622 178,4 36 763 146,5
Кищи за гости 23 332 4 399 13 630 263,0 15 724 207,1
Мотели 4 18 360 1 097 19,7 1 286 12,9
Къмпинги 194 2 332 11 095 265 942 116,2 273 430 118,5
Спа-хотели 8 450 1 874 14 003 23,3 25 518 24,9
Гостилници 269 1 070 19 940 38 253 63,5 60 842 59,5
Ресторанти 1 749 11 615 151 960 465 439 125,1 759 512 129,6
Пицарии 541 2 698 32 009 77 692 98,0 130 832 93,4
Бисра 657 2 536 33 158 83 565 90,1 142 917 85,8
Сладкарници 353 1 157 13 112 30 678 128,3 43 073 120,8
Fast food 725 2 461 15 677 104 950 150,1 190 151 153,4
Кафенета 7 938 19 781 310 532 618 568 120,8 1 122 037 121,2
Бирарии 65 315 4 008 10 997 104,8 19 995 105,4
Бюфети 1 047 2 593 39 450 70 820 103,1 118 084 98,6
Лавки 178 1 680 17 639 62 798 75,7 126 123 79,5
Други 1 849 6 760 96 862 210 933 135,4 337 064 129,4

Хърватия разполага с развита инфрактруктура, кото ще бъде още подобрена с продължаването на строителството на автомагистрали, а същевременно многобройните й туристически атракции ще й позволят да предложи много оригинални продукти. Хърватска разполага с: 29 500 км пътна мрежа, 20 000 от които са асфалтирани; 2 726 км. железопътни линии, 983 км. от които са електрифицирани. В правителствената програма за развитие на транспорта е планирано до 2011 г. да бъдат изградени 700 км. нови пътища. Най-големите хърватски морски пристанища са Риека, Сплит и Плоче и имат добри комуникации с вътрешността на страната.

Броят на пътниците се е увеличил с 13,2 % за първото тримесечие на 2007, в сравнение със същия период за 2006. Увеличение беше регистрирано в ж.п. транспорта, 46,0 % във водния транспорт, 1,5 %; за въздушния транспорт, 1,7 %,  докато автомобилния транспорт намаля с 2,6 %. Транспортирането на стоки нарастна през втората четвърт на 2007 с 3,6 %. През втората четвърт на 2007, броят на минутите, прекарани в престой, намаля с 12,3 %, докато броят на минутите в движение се увеличи с 26,3 %. Към 30.09.2007 има регисрирани 1 479 149 превозни средства, 85 180 от които са регистрирани за първи път.Чуждестранни круизни кораби с близо 280 000 пътници на борда са акостирали на хърватските пристанища през първите седем месеца на 2006 г . Броят на чуждестранните кораби в Хърватия е нараснал до 280, което е с 26,1% повече отколкото в периода януари-юли 2005 година. С 14,3%се е увеличил и броят на пасажерите. Само през месец юли Хърватия е била посетена от 90 чуждестранни круизни кораба с общо 96 476 пътници на борда. Южният адриатически курорт Дубровник е най-посещаваната туристическа дестинация. По време на плаването си в Адриатическо море през първите седем месеца на годината Дубровник са посетили 234 чуждестранни круиза. Корчула на остров Корчула е второто най-посещавано място с 65 акостирали кораба. Следват Сплит (25), Задар (22) иРиека, Пула, Хвар и Плоче – всеки с по 13 чуждестранни круизни кораб

8. ТРАНСПОРТ НА ПЪТНИЦИ И СТОКИ

Единица за мярка 2006. 2007. Индекси
VII. – IX. I. – IX. VII. – IX. I. – IX. VII. – IX. 2007.
IV. – VI. 2007.		 VII. – IX. 2007.
VII. – IX. 2006.		 I. – IX. 2007.
I. – IX. 2006.
Транспортирани пътници ‘000 32 949 90 989 37 289 105 358 107,0 113,2 115,8
Вътрешен транспорт ‘000 30 968 86 784 35 389 101 244 105,8 114,3 116,7
Км на пътник Mln 2 355 5 641 2 481 6 099 117,2 105,4 108,1
Вътрешен транспорт Mln 1 330 3 667 1 434 4 029 104,2 107,8 109,9
Транспортирани стоки ‘000 т 31 232 86 300 32 352 92 264 101,4 103,6 106,9
Вътрешен транспорт ‘000 т 17 537 46 414 16 987 49 906 93,9 96,9 107,5
Км за тон Mln 37 053 112 601 42 890 117 166 108,7 115,8 104,1

9.ТРАНСПОРТИРАНЕ НА ПЪТНИЦИ И СТОКИ , ПО ТРИМЕСЕЧИЯ

Общо Индекси
Транспортирани пътници, ‘000 Км/млн на пътник Транспортирани стоки, ‘000т Км/млн на тон Транспортирани пътници Км на пътник Транспортирани стоки Км за тон
2006.
I. – III. 27 287 1 319 24 491 37 053 94,2 88,6 82,3 95,5
IV. – VI. 30 753 1 967 30 577 38 495 112,7 149,1 124,9 103,9
VII. –IX. 32 949 2 355 31 232 37 053 107,1 119,7 102,1 96,3
X. – XII. 33 026 1 670 33 408 39 706 100,2 70,9 107,0 107,2
2007.1)
I. – III. 33 206 1 502 27 998 34 808 100,5 89,9 83,8 87,7
IV. – VI. 34 863 2 116 31 914 39 468 105,0 140,9 114,0 113,4
VII. – IX. 37 289 2 481 32 352 42 890 107,0 117,2 101,4 108,7

Агротуризмът
е един от сегментите, най-силно насърчаван от държавата и местните власти. Кредитите за развитие на такъв бизнес се облагат с 6-8% лихва. Хърватското законодателство обаче поставя и някои условия: за да развиваш агротуризъм, поне част от хранителната продукция, която предлагаш, трябва да е произведена домашно; в хотела/къщата за гости могат да работят единствено членове на семейството. Точно такъв пример е тризвездният хотел „Пинета“, стопанисван от семейство Радичанин. Собствениците му пътували доста по света през годините, разбрали, че този тип туризъм се търси, и преди осем години отворили хотела. Сезонът в „Пинета“ е от март до октомври, през останалите месеци се стремим да привличаме гости за сватби и фирмени мероприятия. Средната годишна заетост тук е 70%, реализираните нощувки са 1300 годишно, а повечето туристи са от Германия. Стопаните произвеждат вино (3-5 хил. л годишно), няколко вида ракия, всички плодове и зеленчуци, месо, сухи колбаси, сирена.
Виненият и кулинарният туризъм
са ниша, на която тук се разчита много. Навсякъде се виждат табели, насочващи към изби, към които работи механа или дегустационна. В повечето истриански механи виното също е собствено производство, както и сирената и прошутото. Дори и най-малките от тях са оборудвани с модерни съдове за съхранение на божествената напитка. Характерен винен сорт за червено вино е теранът, който се отглежда в карстовите райони на Хърватия и Словения, а най-известна сред белите сортове е малвазията. Туристите са добре дошли и сами да поемат по Пътя на виното в Истрия, екипирани със специално издадената карта и насочвани от многобройни указателни знаци.
Ракиите също се оказват голяма притегателна сила за дегустации. В крайпътната дегустационна „Еликсир“ собствениците предлагат голямо разнообразие от ракии – биска (която се произвежда с имел и е характерна само за областта), медена, орехова, копривена, ракии с аромат на индрише, сливи, роза и др. Семейното предприятие снабдява с продукцията си ресторанти, хотели, магазини, но около 30% от нея се реализират чрез дегустациите на място.