Продажбата на самолетни билети в България официално стартира публично през 1990 г. Продават се самолетни билети за Русия, Азия, САЩ и някой западноевропейски страни.

  1. 1991 г. Стартира възможността за резервация на самолетни билети без предварителното им закупуване. Самолетните билети до този момент все още се купуваха единствено от авиокомпания Балкан.
  2. Още преди 2002г., обявена за световна година на екотуризма и планините, в България се правят стъпки в това направление.
  3. 1991г. – разработва се концепция, лансираща за първи път у нас идеята за развитие на екотуризъм в Странджа в комбинация с природосъобразна морска ваканция. В последствие в рамките на българо-швейцарска програма за опазване на биологичното разнообразие е разработен „План за управление на природен парк Странджа”, а част от идеите в концепцията в наши дни се осъществяват на практика.
  4. 1992 г. – продажба на самолетни билети на частни и бизнес лица
  5. 1993 г. – основават се първите туристически агенции, които започват да предлагат самолетни билети плюс допълнителни частни туристически услуги.
  6. 1992-1994г. – националният туроператор „Балкантурист” – АД бе първата българска фирма, която инвестира в мащабно маркетингово проучване на потенциала за развиттие на екотуризъм в Родопите, успява да разработи и да наложи на българския пазар в с. Момчиловци като нова дестинация с продукта „нетрадиционна ековаканция на планина”.
  7. 1996-1997г. – в рамките на проект ПРЕСТ /програма за развитие на екологичен и селски туризъм/ бе осъществена първата по рода си в България туристическа инвентаризация на потенциала за развитие на екологичен и устойчив туризъм около национален парк Пирин и беше създадена най-добрата туристическа информационна база данни в национален мащаб с богата фототека по общини. В резултат на това беше инициирана и учредена първата в България регионална туристическа организация с идеална цел – Пирински туристически форум, а концепцията бе използвана като базов модел при разработване на националната туристическа информационна система smartinfo.
  8. 1999-2000г. – в рамките на проект „Възможности ХХІ век в първите две български общини Велинград и Асеновград тръгнаха по пътя на устойчивото развитие, залагайки екотуризма като основен акцент в общинските си стратегии за устойчиво развитие. Във връзка с това съвместно с фондация „ТАЙМ-екопроекти” бе разработена и реализирана първата по рода си комплексна програма за развитие на екологичен устойчив туризъм в тези две пилотни общини, в резултат на което бяха поставени основите на устойчиво развитие на туризма.
  9. 1999-2002г. – е завършена туристическата инвентаризация на потенциала за развитие на екотуризъм в българските национални паркове, респективно НП „Рила” и НП „Централен Балкан”.

С провеждането на първия национален форум по екотуризъм през месец октомври 2002г. В София беше отбелязана Международната година на екотуризма и планините. Целта на форума бе да отбележи напредъка, постигнат в осигуряването на подходящи условия за развитието на екотуризма в България. Форумът за екотуризма от 2002г. Беше първата мащабна демонстрация на ангажираността на българското правителство за превръщането на този вид туризъм в национален в близките десетина години. Доказателство за това е подписания Протокол за сътрудничество между трите заинтересовани министерства – на икономиката, околната среда и водите и на земеделието и горите, чрез които те се споразумяха да създадът работна грепа за завършването и одобряването на Национална стратегия за екотуризъм.
Националната стратегия за развитие на екотуризма в България е документ, изразяващ политическата воля на българското правителство и неговите партньори за обединяване на усилията около идеята в България да се създадът необходимите условия за развитието на екотуризма на базата на природните богатства на страната. Стратегията има за цел да начертае насоки за развитието на екотуризма в България за период от 10 години. Първото публично представяне на проекта за Национална стратегия беше направено през месец януари 2003г. На национална среща за обсъждането й между експертите от работната група, подготвяща стратегията, специалисти от браншови туриситически организации, неправителствени организации, представители на общини, хора от бизнеса. Проектът за национална стратегия за екотуризъм е разработен по поръчка на министерство на икономиката с помощта на международен консултант на проекта ОБРИР проф. Доналд Хокинс /САЩ/.
Важно условие за успешното прилагане на Стратегията за екотуризъм е участието на всички заинтересовани от нейното създаване. По време на националния форум „Екотуризъм, планини, защитени територии – партньори за благоденствие” тя беше консултирана от представители на най-важните международни организации, работещи в сферата на екотуризма, както и от над 200 български участници от цялата страна. Обсъждане и консултиране на концепцията на стратегията вече само на национално равнище беше осъществено в края на месец януари 2003г. В София.
Развитието на българския национален екотуристически продукт отговаря на една световна тенденция за търсене на алтернативи на скъпите и далечни пътувания и на непознати и близки дестинации за неколкодневен приключенски и екотуризъм. Изграден въз основа на изключително разнообразие и активности върху една много малка площ, българският екотуристически продукт има забележимо присъствие в страни като Великобритания, Франция и Германия.
Въпреки агресивната икономическа и социална среда днес у нас има над 270 работещи адреса за селски и екологичен туризъм с капацитет над 2500 легла и възможности за над 4 500 куверта. Най-голям е броя на предложенията в Родопите, Стара планина и пиринския край. Ръстът за 2005г. В областа на екологичния, планинския и селския туризъм е около 7%, а предполагаемия брой чужденци, потребявали такива услуги, надхвърля 6 000 души. Оценката за приходите от основни и допълнителни туристически услуги сочи оборот от над 550 000 евро.
Екотуризмът бързо се превръща в част от програмите за развитие и отговорностите на местните власти. Мащабът и фокусът на екотуризма съответстват на потенциала и интересите на местното самоуправление. Екотуризмът предоставя на местните власти набор от възможности за икономически растеж и развитие, които са реалистични и практически постижими. На основите на това, разработвайки Националната стратегия за развитие на екотуризъм в България, всички заинтересовани страни залагат на това, че той ще:

  • Допринесе за растежа на местната икономика и социалното развитие
  • Стане важен инструмент при планирането и развитието на местното самоуправление
  • Служи като база за силни и устойчиви регионални асоциации и мрежи за туризъм
  • Продава самолетни билети за още повече дестинации и самолетни билети на по-конкуренти цени
  • Привлича международни туристи с по- високи равнища на разходи и за по- дълги времеви периоди през цялата година
  • Има целегодишен принос в пазарния дял на вътрешния туризъм
  • Разширява туристическите маршрути и турове, включващи регионалното сътрудничество и връзки
  • Развива положителни нагласи и познания в местните общности към опазване на биологичното разнообразие и културното опознаване
  • Продължава и ще развива сред местното население поминък, щадящ околната среда
  • Разширява броя на инструментите и финансовите механизми за опазване на природното и културното богатство
  • Насочва инфраструктурното развитие към подходящи, щадящи природната среда решения

Екотуризмът ще бъде един от ключовите моменти в последващото устойчиво развитие на отрасъла „Туризъм” и на икономиката като цяло. В Националната стратегия за развитие на екотуризма той се разглежда и като инструмент за съживяване на поминъка в селските райони на България и като важен механизъм за опазване на биологичното разнообразие в и извън защитените територии на страната. Наистина екотуризмът е само един аспект на устойчивия туризъм и на устойчивото развити е на нашата страна. Екотуризмът е естествен избор на България в стремежа й да развива устойчиви форми на поминък и използване на земята, като се опазват природните й богатства.

Съобщение: информацията в статията за самолетни билети и развитието на туризма е възможно да не е напълно точна в датите на събитията